Използвани са текстове от книгата "За миналото на село Орешак" написана от столетника Иван Марински

Благоприятното географско положение и клима­тичните условия на местността са привличали хората, заселени първоначално високо в горите на Балкана, да слязат и оформят селище. Те напускали своите колиби (така наричали жилищата си там) и ги запаз­вали като места за добитъка си, а в долината си правели къщи от дърво и камък. Стените изплитали с пръти и измазвали с глина, а покривите правели с каменни плочи.
Преди да се зароди с. Орешак, Троян е същест­вувал като доста развито селище. Ако се тръгнело по онова време на изток от него и се прехвърлели Дрянските или Попишките възвишения, ограждащи село Троян от изток, пред погледа долу в низината се откривала обширна долина, покрита с девствена гора, прошарена тук-там с поляни с трева и цветя. През долината протичала зигзагообразно буйна река. На запад долината се губела в тесен пролом, през който изтичали водите на реката, а над северната му част се издигал висок скалист бряг. Той вървял постепенно към синьото небе и завършвал с високи върхове, наречени Турчинова могила и Патрешко, също пок­рити с гора. На изток над долината, амфитеатрално разположени, се издигали гористи възвишения - По-пина могила, Рътът, Могилата, Садината, Дърменово, а над всички баири, възвишения и върхове на изток и юг се възвисявал връх Иван дял.
Цялото това разнообразие представлява огромен венец от простор и красота, която предизвиква радост във всяко сърце, когато се обгърне с поглед. На юг долината постепенно изчезва със своята равнина въз течението на реката през пролом. Той, колкото се приближава към Балкана, толкова повече се стеснява и губи в горския масив в подножията на върховете Амбарица, Купена и др., кацнали по най-високата част на Средна Стара планина.
Затворена в този прекрасен венец от гори и върхове, запазена от ветровете на севера и юга, на запада и изтока, оросявана от бисерните води на реката, долината предлагала прекрасни климатични условия за заселване и живот, за развиване на всякак-М стопанска дейност.
След заробването на България от османците буд­ното око на българина, подгонен от поробителите, намира долината и тя разгръща своите топли майчи­ни обятия на първите заселници. Те почиствали поляните, изсичали гората. Така се създали места за строеж на къщи, за ниви и ливади.
Долината оживяла. Доскоро пустееща, се превър­нала и селище. Някои от жителите дошли от околните колиби и махали. Други - от далечни краища, нетър­пящи тиранията на варварите, подтикнати от своя свободолюбив дух, за да укрепват и запазят своето национално съзнание, род и българщина...
Зараждането на всяко селище е започвало с появата на махалите.
Махала Баба Стана
Тази махала, както стари хора разправят, е най-старото селище източно от някогашното село Троян (от 1868 г. вече град).
Йеромонах хаджи Симеон от Троянския манас­тир, отдавна покойник, разказва, че когато се създавал манастирът, махалата съществувала. Имало идея да построят манастира близо до нея, но поради малкото изворна пода го издигнали до реката Черни Осъм...
В кондиката на Троянския манастир, когато се изброяват игумените и тяхното родно място, се казва, че през 1886 г., на 22 март, починал игумен йеромонах Макарий, родом от село Баба Стана.
Географското разположение на махалата до голя­ма степен е помогнало за бързото й разрастване -разположена е в падина, обкръжена от гористи въз­вишения на юг, на северозапад - от висока могила, извисяваща се над околността, покрита някога с ве­ковна гора, прошарена от поляни. Махалата е запа­зена от злите северни и северозападни ветрове.
Това райско място избрала умната Стана, за да скрие себе си и своята многобройна челяд.
Как е възникнала махалата, наречена после село?
След падането на Второто българско царство под турско робство, около Търново и по-големите градове имало будни българи, останали живи. Турците вършели постоянни гонения, българите бягали от масовите кланета  и  се заселвали в места далече от главни пътища, в дебрите на Балкана, в непроходимите гори. Тези гонения особено широко се разрастват през 15 и 16 век. Османците нямали достатъчно мохамедани, за да заселят завладените територии и да ги задържат за империята. Затова прибягвали към кървав терор, за да помохамеданчват българите християни.  Ако  християнинът,  на  когото  предлагали да приеме мохамеданство, като му предоставяли и ред изгоди (неплащане на данъци, даване на земя, освобождаване от плен и робство и други привилегии, с каквито се ползвал всеки мохамеданин) не желаел да приеме новата вяра, пред него имало два пътя - да умре или да се скрие.
Така онзи, който искал да запази своя живот, вяра н народност, често избирал трудния път на бягството, хайдутството в горите и планините - там, където няма да го види турско око и да го настигне турски ятаган... Хайдутството се превръща в масово народно дви­жение за защита на българското християнско население от османците... Това е една от съществените причини българите да се заселват в горите и неприс­тъпните места на планините. Явлението не е чуждо и за населението в нашия край.
Горите стават сигурни убежища. Турците не сме­ят да проникват в тях, от една страна заради хайду­тите,  а  от друга,  защото,  като суеверни хора,  те вярвали, че в горите живеят духове (джинове), от които смъртно се страхували. А повечето от българи­те, принудени да бягат, били знатни и грамотни хора - боляри или от болярски произход и затова пороби­телите се бояли от въстания.
Така в Габровско възникват много махалички и селища в горите на Балкана. Днес повечето от тях носят имената на тези, които първи дошли и сложили тяхното начало - Варчовци, Драганите, Гайтаните, Вуевци, Златарите и др. По същия път и при същите обстоятелства се образува и махала Баба Стана.